Атанас Колев бе за няколко седмици в родния си Ботевград
и бе любезен да отговори на редица въпроси на репортер на
вестника. Наско е малкият син на основателя на модерния
баскетбол в Ботевград Иван Колев. 32-годишният дипломиран
философ близо 10 години е професионален шахматист. Той е
шампион на България. Като член на националния отбор на България
има голям принос за историческите победи над Русия на олимпиадите
в Москва и Елиста . От 3 години и половина живее в Сабадел,
Испания - курортен град на трийсетина километра от Барселона.
Преди по-малко от месец Атанас Колев стана шампион на Каталуня
в юбилейното първенство по случай 75-та годишниня от основаването
на каталунската шахматна федерация.
Г-н Колев, какво означава да бъдеш професионален шахматист?
Когато като малък започнах да играя шах, не съм допускал,
че древната игра някога ще ми стане професия. С течение
на времето обаче нещата така се промениха, че един добър
играч вече може да печели средства от шахмата както от всяка
друга професия.
Не са малко хората, превърнали хобито си в професия.
В шахмата почти всички са именно от тази категория хора.
Все още малко са случаите , като Боби Фишер и сестрите Полгар
например, в които от малък те програмират за професионален
шахматист. Все пак се надявам, че някога шахът отново ще
ми стане само хоби.
Провеждането на много шахматни турнири в Испания ли
бе причината да смениш постоянното си местожителство?
Да, член съм на един от двата шахматни клуба в курортния
град Сабадел - СЕАМ. Нямам езикови проблеми - говоря добре
испански, а вече разбирам почти всичко и на каталунски,
свикнах с начина им на живот и с чудесната кухня. Нивото
на съвременния шахмат обаче изисква много енергия - не само
психическа, но и физическа. От няколко години вече за първото
място на турнирите, и то не само в Испания, постижение от
8 точки от 9 възможни например , често не е достатъчно.
Не взе участие в последното европейско първенство в
Грузия.
Да, но малцина знаят причините за това. Бях поканен в отбора
и пристигнах в България от Испания. Мениджърът Силвио Данаилов
обаче ми съобщи, че поради финансови трудности на БФШ трябва
сам да заплатя пътуването си до Грузия. Отказах, но не заради
парите, въпреки че за тези около 2-3 седмици бих могъл да
спечеля немалко от турнири. А заради принципа Все пак представяме
България и би трябвало да са осигурени поне минималните
неща за участие.
Появи се официално съобщение, че след олимпиадата в
Истанбул гм Кирил Георгиев ще играе за националния отбор
на Македония.
Наистина има такова нещо. Виждате, че почти във всички
отбори от света има шахматисти, приели чуждо поданство;
някои от съставите са изцяло от играчи на страните от бившия
Съветски съюз. Причината Кирчо да приеме едно такова предложение
според мен не е фактът, че е роден в Петрич, а именно ++невъзможността
на българската федерация да осигури средства за големите
състезания.
А ако и към теб има подобно предложение от някоя друга
държава?
Никога не съм се замислял по този въпрос. Смятам обаче,
засега доста категорично, че не бих приел.
От медиите обаче като че ли се долавя някаква криза
в националния отбор?
Убеден съм, че в Истанбул България има шанс да се пребори
за олимпийски медали, които изпуснахме в предишните две
участия в Москва и Елиста. За тази цел обаче треньорът Силвио
Данаилов трябва да вземе в отбора шестимата най-добри шахматисти
на България. Озадачен съм от някои негови изказвания, че
смята да се лиши от двама от тях - гросмайсторите Васил
Спасов и Александър Делчев. И то не заради лоша форма /б.р.
- Спасов води убеделно на провеждащия се в момента шампионат
на България/, а поради факта, че имат странности в характера.
В крайна сметка всички отиват да играят шах и да побеждават,
а не да се забавляват. Шахматните качества трябва да са
критериите за подбора на състава, а не разбираеми за мениджър,
но не и за треньор поводи и причини извън шахмата.
Как приемате предложението в мъжкия отбор да бъде включена
Антоанета Стефанова?
Следя изявите на Антоанета и мисля, че тя наистина е изключително
талантлива шахматистка. Но смятам, че съвсем не е сега моментът
да играе в мъжкия отбор. Все пак тя не е Полгар. А и значително
ще се намали боеспособността и силата на женския ни тим,
завършил 4-ти на последната олимпиада.
|